Първа среща на бизнес, банки и власт ще ускори евтини кредити за европроекти
В. "24 часа" ще организира първа голяма среща между банките, бинзеса и правителството, за да бъде ускорено финансирането на проекти от европейските фондове. Този ангажимент пое издателят на вестника Венелина Гочева на третата регионална среща "Региони в растеж", която се проведе в Русе. На срещата се събраха над 200 бизнесмена от региона.
"Има нужда от по-добра комуникация и се наявам че Фондът на фондовете ще може да помогне в тази посока", съгласна бе и регионалната министърка Лиляна Павлова.
В новия програмен период през Фонда на фондовете са заделени средства, които банките и бизнесът трябва да утроят като инвестиция. Тези пари ще са достъпни под формата на по-евтини и достъпни кредити, обясниха на срещата регионалният министър Лиляна Павлова и шефът на Фонда на фондовете Валери Белчев.
Все още обаче не са избрани мениджърите на фондове, не са определени и списъци с проекти. Проектите при качествена подготовка могат да се финансират веднага след избора на банки-мениджъри, което обаче ще стане до края на годината, обясни Белчев.
Условията за отпускане на тези средства все още са неясни, няма яснота и какви точно трябва да са проектите, които могат да бъдат финансирани, бяха забележките на бизнеса по време на срещата.
"Банките и в момента са свръхликвидни, но няма никакъв ръст на кредитирането. Което се дължи на недостатъчно добрия рисков профил на проектите", заяви шефът на финансова къща "Елана" Камен Колчев. Той попита регионалната министърка Лиляна Павлова дали не е възможно фондовете за градско развитие да се структурират така, че бизнесът да може да ги ползва като подчинен дълг и по този начин да подобри рисковия си профил.
"По джереми нямаше почти никаква разяснителна кампания. Банките трябва да убедят бизнеса, че застават зад него. Нужна е по-голяма разяснителна кампания", направи забележка и Петко Бойчев, представител на 123-годишната русенска фирма "Труд" АД.
Първите процедури от Фонда на фондовете ще бъдат именно за градско развитие, обещаха Павлова и Белчев. А шефът на Фонда на фондовете обеща да разгледа идеята евросредствата да могат да формират подчинен дълг на бизнеса.
Възмущение от някои от условията за финансиране на проекти, които личали и в лошия опит с програма "Джесика" от миналия период, пък изказа собственикът на "ПРиста ойл" Пламен Бобоков. "Впечатлен съм от конкретиката на тази среща. Ние имаме поне 3 проекта, които биха попаднали в обсега на фондовете. за съжаление имаме лош опит с Джесика", обясни Бобоков на министър Павлова.
"Как можеш да изграждаш градска среда като нямаш модерен хотел с над 100 места и конферентни зали. Финансиране обаче за такива проекти не се предвижда, въпреки че Русе примерно няма такъв хотел", посочи като пример Бобоков.
"Основната идея на фондовете за градско развитие е да подобряват градската среда, но и да създават работни места и развитие. Така че, ако хотелът допринася за развитието, ако има конферентни зали или експо част, не виждам пречка при добре подготвен проект да бъде финансиран", отговори му Лиляна Павлова.
Министърката се наложи да отговори и на въпроси, свързани с граничната инфраструктура с Румъния. Първо Валентин Петров от Рубикон Шипинг поиска от нея да увеличи пропускателната способност на ГКПП Дунав мост. Това е работа на МВР и Митниците, отговори му обаче кметът на Русе Пламен Стоилов, но похвали Павлова, че се работи по модернизация на инфраструктурата около моста, така че да има повече място, където камионите да изчакват.
Трети мост над Дунава при Силистра ще има при интерес на инвеститор за публично-частно партньорство, защото европейски пари за това няма, отговори Павлова пък на въпрос на кмета на Силистра Юлиян Ангелов. Това важало и за другите предвидени мостове между България и Румъния, включително и разширения на сегашния или втори при Русе.
"Нуждата от мост Силистра-Калъраш не подлежи на коментар, той е приоритет по Дунавска стратегия", каза й Ангелов. Въпрос за мостове и хидровъзли зададе и Михаил Мичев от фондация "Идея за Русе". Получи отговор, че планираните хидровъзли между България и Румъния са прекалено опасни и скъпи и България предпочита да строи мостове.
Още от срещата: