Изтъкнати пулмолози на дискусия на в. "24 часа"

Единни центрове за пост-COVID пациенти с едно направление. В тях да се правят специализирани изследвания и рехабилитация, или да се разработи механизъм с клинични пътеки. Тази идея аргументираха изтъкнати пулмолози на дискусията на “24 часа”

Необходима е нова организация за консултиране и проследяване на хората с пост-COVID оплаквания, и то не само за тези с белодробна симптоматика. Един вариант е цялостната грижа да се поеме от големи центрове с възможности за широкия кръг от изследвания според конкретния случай само с 1 направление.

Втори - да се създадат нови клинични пътеки, които осигуряват целия цикъл от диагностицирането през изследванията до рехабилитацията, включително и психоемоционална. Белодробното дружество за пореден път е внесло идеята пред здравната каса и Министерството на здравеопазването.

Около тези идеи се обединиха водещи лекари пулмолози в дискусията на в. “24 часа” за белия дроб и COVID.

По време на големите вълни в пандемията пулмолозите бяхме най-натоварените в цялата система. Но ни предстои по-трудното - вълните от пациенти с пост-COVID. Оплакванията, които се описват като пост-COVID, трудно може да се докаже, че се дължат само на инфекцията. Особено в случаите, когато хора изобщо не са били доказани като положителни, обясни проф. Димитър Костадинов, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския факултет на МУ – София, зам.-директор по учебната дейност и науката на Многопрофилната болница за активно лечение на белодробни болести – София.

Според големите проучвания в Европа 35% от хората

с оплаквания от типа пост-COVID никога не са били доказано заразени. За да се справим успешно с предизвикателствата, които предстоят, трябва така да адаптираме пулмологичната мрежа, че да ѝ се даде възможност да диагностицира и наблюдава пациентите с оплаквания след COVID проследяващо при липсата на диспансерна мрежа, която беше разрушена, допълни проф. Костадинов.

Във форума участваха още пулмолозите проф. д-р Даниела Петрова от Александровска болница, доц. д-р Милена Енчева от ВМА, д-р София Ангелова и хирургът доц. д-р Цветан Минчев от “Аджибадем Сити Клиник - болница “Токуда”, сертифициран в областта на роботизираната гръдна хирургия.

Дискусията бе проведена в партньорство с компаниите ABO Pharma GmbH и "Натурпродукт". Тя е първата от поредица за обсъждане на пораженията от коронавирусната инфекция върху различните органи и системи.

Проф. Даниела Петрова, дм, началник на Отделението по белодробни болести към Александровска болница, преподавател в МУ - София, с дългогодишен опит:

При дългия COVID водещо е засягането на сърцето

COVID се оказа заболяване, което атакува целия организъм. Опитът ни е от пациенти с доказана инфекция, но и от хора с отрицателни антигенни и PCR тестове, а с клинична картина на болестта, образни изследвания и потвърдено с тестове наличие на антитела.

Нашият опит показа, че при дългия COVID водещо е засягането на сърцето с (най-често) преходен миокардит, както и с ритъмни нарушения. Наблюдавахме и декомпенсация на захарния диабет.

По отношение на белия дроб най-проблемни са засягането на микроциркулацията и кислородният глад. Тези пациенти правеха тромбози в най-малките съдове. Но най-честото усложнение беше белодробният емболизъм.

Проф. д-р Димитър Костадинов, дм, ръководител на Катедрата по белодробни болести към Медицинския факултет на МУ – София, зам.-директор на Многопрофилната болница за активно лечение на белодробни болести – София:

Ненужното пиене на антибиотик ще създава проблеми дълги години

Закъсня създаването на протокол за поведение при COVID - не само за диагностика и лечение, а и за рехабилитацията.

Като преподавател мога да призная, че ако на изпит студент ми каже, че ще лекува вирусно заболяване с антибиотик, трябва да го скъсам. А в пандемията много хора се лекуваха така, понякога и с 3 антибиотика, по-често на своя глава.

И освен проблема с пост-COVID ще имаме и проблем с ефектите от неправилно лечение за години напред. Подобно нещо ми е познато от началото на карирата ми. Прекомерното използване на едни антибиотици ги извади от строя поради разистентност. Сега очакваме същото с видовете, които масово бяха приемани за коронавирусната инфекция.

Доц. д-р Цветан Минчев, дм, началник на Отделение по гръдна хирургия към „Аджибадем Сити Клиник - университетска болница „Токуда“, специалист, сертифициран в областта на роботизираната гръдна хирургия:

Пандемията изигра роля на скрининг, с 200% повече са операциите на карциноми

По време на пандемията повечето гръдни хирургии затвориха и работиха като COVID отделения, а върху работещите хирургии падна почти непоносимо натоварване. Операциите се вдигнаха над 200%.

От една страна, беше хубаво, че оперираме ранни карциноми, неприятното беше, че виждахме едни от най-тежките усложнения на COVID. В 30-годишната ми практика не съм виждал по-брутални. Много от тези пациенти не стигнаха до операция поради невъзможност да се извърши. Но на много хора с ранни карциноми, които са прекарали и COVID, помогнахме.

При пациенти с пост-COVID се стига до операция и поради късни и хронични абсцеси, фистули.

Доц. д-р Милена Енчева, началник на Клиниката по белодробни болести към ВМА, национален представител в Борда на регентите на Световната асоциация по бронхология и интервенционална пулмология:

Най-лошото е, че болестта е абсолютно непредвидима

Най-неприятното при COVID е, че е абсолютно непредвидима болест. Инфекцията продължава да изненадва и при диагностиката, и при лечението, и в поведението след COVID.

Едно от предизвикателствата е необходимостта от протоколи за работа. Няма общоприет стандарт за лечение на пациентите. Причините са различни - включително защото не оценяваме само проблемите с белия дроб и дихателната недостатъчност, а се намесват и сърдечносъдови, и много други проблеми.

ВМА си изгради протокол, така постъпиха и другите колеги. Екипите бяха много мобилизирани, за щастие, разполагахме с нужните медикаменти и апаратура, включително апарати за неинвазивна вентилация, най-вече за високодебитна кислородотерапия.

Д-р София Ангелова, специалист по белодробни и вътрешни болести от доболничната помощ, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести:

Наесен очаквам хаос в доболничната помощ - още повече вируси и болни + идващи за PCR

Пулмолозите в доболничната помощ сме малко и на ръба на силите. Хората с дълъг и пост-COVID търсят консултация, по възможност веднага, и това създава конфликти. Междувременно се връщат пациентите с хронични заболявания. В момента натискът е относително поносим. Но наесен с всички сезонни вируси и предвид прехвърлянето на издаването на хартиени направления за PCR към пулмолозите ще настане хаос.

Регулативният ни стандарт беше намален - парите за изследвания. Ясно е, че ако в доболничната помощ си свършим работата добре, ще намалим натиска към болниците. Как без изследване обаче да диагностицирам пациент? Някои се съгласяват да си заплатят, но други казват: Защо, след като съм осигурен?!

Д-р Ферейра: Вирусът засяга психиката и нервната система

Тежкото прекарване на COVID няма връзка с постковидния синдром. Това обясни д-р Пепа Ферейра - общопрактикуващ лекар в МБАЛ - Девин, и специалист по гериатрия.

Характерно за синдрома е, че пациентите са с добри изследвания, но въпреки това страдат от задух, кашлица и учестено и повърхностно дишане.

“Това са много трудни пациенти, защото лекарят трябва да им обясни, че всичко им е нормално, макар и да не се чувстват добре”, каза д-р Ферейра.

Според нея обясненията са две. Първото е психологическият фактор, тъй като коронавирусът засяга и психиката на пациентите, а второто - нервната система.

Заболяването уврежда сетивните влакна, които започват хронична стимулация на центъра на кашлицата в мозъка.

Природни имуномодулатори, рехабилитация и психотерапия са трите метода за справяне с постковидния синдром според лекарката, но те трябва да вървят ръка за ръка.